Скандалът с изодзадието или „кой” срещу „кой”

Скандалът с изодзадието или „кой” срещу „кой”
При тази стенограма / запис на разговор/ скандал действително има. И то голям. Но той не е там, където го търсят и уж го намират.
Събират се, значи приятели, съмишленици и сподвижници, обсъждат, дето се вика „ситуацията на положението”, бистрят политиката и решават какво би могло да се направи за подобряване на същата тази „ситуация” при това „положение”.
В изнесения разговор няма нищо, което да разобличава в корист онези, които са се събрали на раздумка , по-скоро той ги представя като хора образовани, добронамерени, умни и осведомени, малко скучни, но при всички случаи поне пет-шест равнища над от ония дейци на ГЕРБ и БСП, чийто разговори също бяха тайно записани и изнесени на показ.
Няма скандал в това, че в политическото обсъждане е участвал олигарх, или човек нарочен за олигарх – и богаташите бива да правят политика, и те имат граждански права, макар често без съответните отговорности.
И все пак скандал има.
Записът от тези разговори показва, че десните партии у нас са в толкова раздробено състояние, че май вече не съществуват – на едно място в стенограмата Радан ако не го казва направо, то го намеква поне.
Тук вече има скандал.
Защото всичките тези политически мисли, размисли, съображения, завери, кроежи и решения би трябвало да се правят там, където им е мястото – в партиите.
Иначе какво излиза – събират се разни хора по приятелски, другарски или друг някакъв признак, създават кръгове от съмишленици – кръг Монтерей ли ще е, масонска ложа ли ще е, библиотека ли ще е, мислят значи кръговете, взимат решения щото са мисловни туловища едни /тинк танкове/, после надлежно свеждат взетите решения до знанието на простонародните партийни маси, а това си е тъкмо, точно, анджак, хептен, хасъл, пар екселанс задкулисие. И значи получава се така, че човек съвсем чужд и дори злонамерен към ДСБ взема, или най-малкото влияе върху решения, които засягат ДСБ, човек злонамерен към СДС взема или най-малкото влияе върху решения, които засягат СДС, същото се отнася за ДаБГ и РБ. В най-добрия случай. В най-лошия случай – решения, които ще облаготелстват самия него.
Тази стенограма вероятно отразява истинската „ситуация на положението” –няма партии вдясно, има завери, приятелски кръгове и мисловни туловища /тинк танкове/. Ако е така нека кръговете и заверите откровено да си го кажат. Да го обявят, да го учредят, ако трябва. Иначе се получава лицемерно някак, недоразумения се получават всякакви, недоумения също, привидности, неясноти и най-лошото – безотговорност се получава /ама кой все пак реши ДаБГ да отхвърли предложенията на Радан, само ХИ, или някой кръг около него/. Отново се появява „ кой” – това е големият скандал. И се получава така, че „кой” пита „кой”, „кой”, разобличава „кой” и не става никак ясно кой кой е. Това е големият скандал.
Лично за мен, с извинение, че натрапвам личното си мнение, ама защо пък не, нали затова са обществените мрежи има и още нещо колкото скандално, толкова и печално.
Този разговор показва опитът на най-доброто от десницата – журналисти, партийни деятели, общественици и богаташи, да сътворят, да издялат, да измайсторят, да натъкмят нещо свястно в политическия ни живот. Нека е политическо инженерство – няма лошо . Не имги се е получила майсторията, обаче . Нефелна имги излезе направата. Недодялано имги излезе изделието.
Какви би могло да последва.
Първо. Мисловното туловище /тинктанк, тяло, корпус, приятелски кръг / да си се преобразува в партия.
Тая, обаче, няма да стане. Кой ще си зареже удобния гечинмек /занаят/, та да заложи на несигурни десни партии. Къде по-сладко е да дърпаш конците изодзад без да поемаш рискове.
Второ. Мисловното туловище би могло да се прилепи към някоя партия във вид на граждански съвет, както е вървежно да се прави по сега.
И тая няма да я бъде. Тинк танкът знае, че само ще се изцапа при взаимодействието си с ненавистните народу партии, къде по-сладко е да дърпаш конците изодзад, без да се излагаш на опасности.
Какво остава.
Остава да видим дали има все пак остатъчен живец в досегашните десни партии – СДС и ДСБ и дали ще съумеят да се обновят и просъществуват.
И дали пак решенията пак ще се вземат от изодзадието по образеца „кой”. И кой ще избира новите водачи – партиите, или изодзадието. Или пък бъдещите водачи сами ще се наложат някак си.
Или пък зАбрави, форгетит, да ги закриваме тия пущини досегашните десни партии и толкоз, както на мнозина им се ще и както мнозина препоръчват.
Аз лично съм все пак за партиите, а не за изодзадието, ама мен кой ме пита, аре.

От личния профил на Иво Беров във Фейсбук

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme