За носталгията по”десните” хора на прехода

Понеже и днес спорадично в публичното пространство се питаме къде е отишло “синьото море” от Орлов мост:

Не –  на Орлов мост и по площадите не всички бяха десни хора. В огромната си част това бяха левичари, несъзнаващи, че са такива. Те си представяхте прехода като процес, който ще смени местата – на мястото на привилегированите при комунистическия режим с някакви битови придобивки, ще сложи тях. Представяха си демокрацията като баница, която да разпарчадосат и най-голямото парче да вземе този, който е скочил три пъти на митинг с вдигнати два пръста нагоре. Малко хора изобщо не разбираха, че промяната не означава директорски места, участие в приватизацията, властови позиции и придобивки, а преходът изисква смяна на правилата. Че всеки губи гаранцията за работно място, за гарантиран доход, за гарантирани социални придобивки и че всеки ще трябва да се бори за тях, конкурирайки се с други. Мястото на държавата беше да се грижи само за тези, който изпадат под чертата на жизнения минимум. И когато усетиха това, те – псевдодемкратите – намразиха и Иван Костов и самата идея за демокрация. Защото в същността си те не бяха десни. Тяхната основна идея беше и е: “аз искам да получавам, без да рискувам и без значение колко давам.” И се поддадоха на дълбоковкоренената си носталгия по соца и популизма, припознавайки “си Царя” . По същата тази причина повярваха и на Борисов. Затова все още търсят Месията, не за да ги спаси от самите тях, а да им даде – както навремето, когато “им даваха” гражданство или жилища, бележки за “Москвич” или телевизор “Търново” с томбола за заслужилите от профсъза…

Защото не искат, или не  могат да направят живота си сами. Защото това на тях им отне комунизмът.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme