Как да гласуваш за „автентичния” седесар Тафров, след като подкрепи клевета срещу легендата Дянко Марков

 

Станислав Станев

СДС, тези три букви са изпълнени със символика, надежда, разочарование и носталгия.

Когато комунизмът се срути заради собствената си безпомощност, надеждата на българите за свобода и просперитет се казваше именно СДС. С тази вяра в сърцата се случи огромният митинг на Орлов мост и тази вяра беше причината за горчивата мъка, когато БКП/БСП фалшифицираха резултатите от изборите за Велико народно събрание.

След време формацията СДС започна да се откъсва от Синята идея и бавно, но уверено започна да плува към дъното.

Все пак, през годините СДС даде възможност и трибуна на доста хора, някои достойни, други….

Много достойни мога да посоча, но искам да отлича един човек, с когото съдбата и Бог ме срещнаха и който ме обогати.

Роден през 1922 г. Дянко Марков е свидетел на три епохи – на царската, полусуверенната Народна република и на сегашната. Дипломиран авиатор, офицер на Негово величество, воювал за разгрома на Третия райх, бай Дянко, както имам привилегията да го наричам,

минава през стъргата,

която периода след 1944 г “дарява” на много от достойните синове и дъщери на България. Минал и през лагер, и през затвор, той съумява да запази ценностите и идеалите си непречупени, за сметка на разнебитения живот.

Промените в края на 1989 г. дават възможност на стария царски офицер да заяви публично това, което мисли и да започне да учи неговото и тези от следващите поколения на морала, етиката и хуманизма, в които е възпитан той. Макар и препатил жестоко, се оказа, че сърцето му не е заразено с гняв, мъст и омраза. А благородството му зарази дори и неговите политически опоненти и тези от тях, които имат достойнство, дръзнаха да го заявят публично.

Източник: faktor.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme