Васко Кръпката: Дори да изкопаем бай Тошо от гробищата, състезанието за свободата продължава

Не ми трябват нито Съюз на артисти, нито министър на културата – нужен ми е свободният пазар

Ако ме накарате да избирам между Форд Мустанг и Москвич, ще се кача на Форда, това се отнася и за Ф-16, казва пред Faktor.bg блусарят

Интервю на Васил Василев

– Васко, след падането на Живков, ти изпя „Комунизмът си отива“. Как си обясняваш, че в праймтайма на Нова ТВ, в „Черешката на тортата“, Мими Иванова, Нели Рангелова и Андрей Слабаков започнаха да си спомнят с умиление за времето на соца?

– Не мога да обсъждам колегите си, но много ме наранява тази носталгия, която се тиражира почти навсякъде – в социалните мрежи и в много от медиите. Злите сили успяха да дърпат цялото развитие на България назад. Вместо осъждане на комунизма, виждаме как се пропагандира носталгията по него. За разлика от нацизма, който е взел по-малко жертви, виждаме, че на практика социалистическият режим не само, че не е отречен, а се тиражира. Аз не мога да си представя, че 30 години след падането на Хитлер в Германия може да има носталгия по нацизма. Възможно е и да съществува, но тя е била някъде в периферията и нито една медия не би си позволила да пропагандира подобни престъпления. До известна степен съм спокоен, че комунисти още има по цял свят и това не е само наш проблем. Акцентът в моята песен не е „спете спокойно, деца“, а „борбата продължава“.

– Какво добро си спомни например Мими Иванова, която директно заяви, че при комунизма било хубаво – младите години или преференциите, с които се ползваха някои изпълнители?

– Разбира се, че има една „жалба за младост“. Имаше хора, които обслужваха властта и все още има официални съюзи на композитори и на художници. Както нацистката, така и комунистическата партия си създаваше казионни съюзи, чрез които да си контролира хората на изкуството. Естественото е хората още да си жалят за онези безметежни времена. Мими Иванова и Развигор Попов са от последните естрадни изпълнители, които свиреха и пееха на живо, докато повечето действаха на плейбек, както днес правят чалгаджиите. Живеехме в една лъжа, която на повечето хора им харесва, а когато трябва да излезе неудобната истина – трябваше да се прикрива от ченгетата, които са навсякъде. Хората от Държавна сигурност обаче не могат да заглушат истината – че комунизмът и неговото продължение след 1989 г., т.нар. социализъм, са най-страшните и неприятните периоди в историята ни. Те успяха да променят мисленето на милиони хора, да превърнат далаверата и слагачеството в ценности. Ако по някакъв начин сме свирили по това време, не е било благодарение на комунизма, а въпреки него. Това, че не харесвам политиката на Русия, не ме прави русофоб, както не съм българофоб, когато не съм съгласен с българската политика, която се води. Когато говорим за „едно време“, трябва да знаем, че то никога не може да се върне, дори да изкопаем бай Тошо от гробищата. Трябва да продължим състезанието за свободата.

– Имаше ли корупция в музикалните среди и как се ставаше заслужил артист?

– Комунистите са измислили политическата корупция. 90% от хората влизаха в БКП заради привилегиите, които получаваха, а някои от тях ползват предимства и до ден днешен. Когато България се управляваше от синьото правителство на Иван Костов, се опитаха да изравнят пенсиите на борците против фашизма. Започнаха наченки на лустрация спрямо хората, които са били в редовете на Държавна сигурност. Надигна се огромен вой, орева се орталъкът. Тогава един журналист Петър Волгин, на когото казвам Петър Москвичин, изграждаше гроб на демокрацията в двора на БНР, но не можа да постигне нищо. Безвремието на соца си беше създало свои лакеи. Раздаваха се титли като „народен и заслужил артист“. Обикновеният артист получаваше съвсем друг, по-нисък хонорар. Ние си спомняме прекрасното поколение на Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Емил Димитров, Лили Иванова и още стари естрадни певци. Те остават в историята със своите хубави песни и роли. Лили Иванова и до днес пълни зали и си изкарва честно парите. Една част от певците, които останаха извън борда, продължават да си мрънкат за едно време и вече не им обръщам внимание. Като автор на песни и като създател на група, честно си изкарвам хляба. Не ми трябват нито Съюз на артисти, нито министър на културата. На мен ми е нужен свободният пазар, на който съм се изградил като Васко Кръпката. Подобни водевилни предавания като реалити шоута за таланти, изобщо не ме интересуват.

– Имаше ли схема, по която едни певци получаваха хитове, а други чакаха на опашката?

– Тогава се беше създала една мафия от шепа композитори. Всеки си имаше някаква длъжност – един отговаряше за „Балкантон“, друг за Държавно обединение „Музика“… Представяте ли си Елтън Джон и Пол Маккартни да влязат в подобно обединение, в което е шеф най-известният композитор? Тези композитори си живееха добре и си прибираха парсата. Разбира се, някои от тях оставиха хубави песни и в това няма спор, но системата беше ужасно сбъркана. Мога да дам пример с Развигор Попов, който на 79 години не е бил никога на такава длъжност, но успяваше да пробива със своите песни. И преди, и сега имаше конюнктура. Един от композиторите, който почина, продължи да бъде част от нея и написа песен за полицията.

– Как ще коментираш опита за подмяна на историята на комунизма в учебниците и тоталната подмяна на фактите?

– Най-много ме съсипва това, че тези, които бяха тотално репресирани по времето на комунизма, не получиха нито грам памет, извинение и облекчение. Не може да се опитваш да пробуташ теорията, че имало концлагери, защото престъпността в страната се била увеличила. Против подобни конспиративни социалистически лъжи няма да спра да се боря. За съжаление винаги ще се намират хора, които да вярват на подобни лъжи, защото голяма част от медиите и от общественото мнение се държи от хора с подобно комунистическо мислене. За съжаление правителството на Иван Костов не успя да задържи няколкото честни вестника, които бяха честни. Сега поне имаме интернет и сме свободни да пишем истината.

– Русия се опитва да наложи закон, с който да ни наказва за оскверняване на тоталитарните ѝ паметници. Ще успее ли поредният опит за намеса в политиката ни от страна на Москва?

– В Русия се случи най-голямото завръщане на комунизма, защото КГБ най-здраво управлява. За съжаление, страната ни е много близко до тях и затова нашата съдба е такава. Когато един строй е обявен за престъпен със закон, както е с комунизма, неговите паметници трябва да отидат в музей. Аз съм против това, да се трошат паметници и да се взривяват. Но нека в този музей младите хора да знаят на кого са се кланяли комунистите. Аз лично се радвам, че го няма мавзолеят на Георги Димитров и до царския дворец има градинка. Вярвам, че някой ден паметникът на Съветската армия също ще се махне. За съжаление Москва е много близо и продължава да се меси в нашата политика.

– Страната ни купува самолети Ф-16 от САЩ, срещу които Румен Радев и БСП са твърдо против. Как си обясняваш подобно поведение?

– Не съм експерт по самолети. Но ако ми докарате Форд Мустанг и Москвич и ме накарате да си избера една от двете коли, ще се кача на Форда.

Източник: Faktor.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme