Карнеги център: Втори Путин в Русия не може да има

Александър Баунов, Карнеги център

Независимо от еквилибристиката с Конституцията, строй, в който се обсъждат пети и шести президентски мандат е вече друг тип държавност.

Всичко, което политолозите обсъждаха през последните два месеца, започвайки с президентското послание в средата на януари, се оказа вярно: поправките в руската Конституция бяха нужни, за да ограничат мандатите и пълномощията на следващия президент, защото втори Путин в Русия не може да има.

Просто този следващ президент ще се появи много по-късно. Значително по-късно, отколкото можеше да се предположи от изненадващата суматоха с Конституцията и оставката на правителството. Толкова по-късно, че за него повече няма смисъл да се говори.

Оперативната матрьошка

Цялото начинание с поправките в Конституцията се оказа операция за прикритие на промените на пълномощията на висшите органи на властта и президента. А самата промяна на тези пълномощия беше необходима, за да започне ново броене на президентските срокове.

Логиката на авторите на идеята изглежда така: поправките обновяват количествените и качествените характеристики на президентската власт. Сега носителят на действащия президентски мандат може да претендира за нов, защото той е друг и не може да бъде ограничаван със задна дата.

Ето го и казусът за Конституционния съд.

В този контекст “отпращането” на Медведев от поста премиер може да бъде разбирано като край на операция “приемник” не само лично за него, а в близка перспектива.

Ранният старт и бързото темпо на операцията бяха необходими, не както си мислеха някои, за да осигури бърз трансфер на властта. И не, за да не позволи на геополитическите опоненти да се намесят в деликатния процес на предаване на властта. А за да може максимално бързо, пред очите на обърканите местни и чуждестранни наблюдатели да преоформи властта отново за себе си.

Самото изказване на Владимир Путин в Думата на 10 март приличаше на спецоперация в рамките на спецоперация – „Оперативна матрьошка”.

Президентът дойде в Думата по повод, на който отначало никой не обръщаше сериозно внимание – да обсъди второто четене на поправките в Конституцията с депутатите.

Тежест на момента предаде предложението да бъде разпусната Думата и да бъдат проведени предсрочни парламентарни избори, както и не по-малко внезапното предложение на депутата Валентина Терешкова да бъдат “занулени” досегашните мандати на сегашния президент или изобщо да бъде премахната забраната за повече от два последователни президентски мандата от Конситуцията.

Събитията в Думата се развиха стремително. Отначало гражданите бяха сплашени с пълното премахване на ограниченията за Путин за това колко време може да остане на власт. След това самият президент ги успокои: ограниченията ще останат за всички, просто да бъдат удължавани правомощията не е добре, защото гражданите трябва да имат право на избор.

Но пък изборът може да бъде отложен.

На въпросът, може ли Путин да се кандидатира и след 2024 година, президентът отговаря: това трябва да реши Конституционният съд. Доколкото никой в Русия не вярва, че Конституционният съд ще му откаже, това означава, че той ще се яви на нови избори и гражданите ще получат възможността отново да изберат Путин в конкурентна борба, която той няма как да изгуби.

Вероятно, от гледна точка на авторите на тази операция, такъв ход се явява

компромис между “завинаги” и “сегашният мандат е последен”

Но той е безконечно близо до версията “завинаги”.

В толкова различните режими на Борис Елцин и Владимир Путин отново се прояви тяхната най-важна обща черта: изборите не са за това да бъде отстъпена властта на опонента.

Висшата власт въобще не се взима, за да бъде отстъпена, а за да бъде съхранена и предадена.

Русия все още е твърде крехка, а загубата на власт е загуба на Русия.

Тази черта е главната особеност на руското политическо мислене, и е по-важна от всяка конституция.

Приписване на себе си

Цялата постановка с приписването на властта на самия себе си в никакъв случай не е импровизация, макар че докато се развиваше тя беше тълкувана по различен начин. Не само заради множеството отвличащи ходове. Тълкователите изхождаха от две неща: собственото им желание за деперсонализация, европеизация на руската система на властта и от поведението на Путин през 2008 година, когато той спази буквата на закона и напусна президентския пост.

Но стана ясно, че буквата може да се чете и иначе.

Всичко, което се случваше досега по-скоро приличаше на подготовка за оттегляне.
Но изведнъж стана ясно, че мисията на сегашния не е завършена.

За това можеше и да се досетим, макар че не ни се искаше.

Още на пресконференцията през декември миналата година Путин в отговор на явно предварително зададен въпрос заговори за това, че трябва да бъде премахната от Конституцията “последователни”. Това беше прието като либерална по характера си поправка и начало на разговора за желанието да си тръгне своевременно.

Но в неговите представи това е била смътната възможност да говори за правото си на още президентски мандати.

Вярно, че през 1998 година Конституционният съд отхвърли такава възможност за Борис Елцин.

Владимир Путин за пореден път потвърди, че спазването на закона за него е буква, а в сегашния случай даже коридор, мястото между редовете.

Въпреки това решението да се отиде към зануляване на мандатите едва ли се е появило от самото начало и без възможни варианти.

Най-вероятно то е съзряло постепенно, докато са били анализирани рисковете и негативните черти на другите сценарии.

И речта на Путин в Думата не е била импровизация – в нея имаше твърде много препратки към миналото на Русия и международния опит, за да стане ясно, че над нея са работили спичрайтерите и самият Путин.

Известното вълнение, което се чувстваше в изказването му, вероятно се обяснява с осъзнаването на рисковете от такава стъпка.

Случва се нещо безпрецедентно, дори в историята на авторитарна Русия.

Нейният държавен глава открито заявява, че е готов да създаде и да използва възможността да не напуска президентския пост след като изтекат регламентираните от закона правомощия и да остане на него още много дълго време.

И при това го прави в разгара на очакванията, че той ще се оттегли, породени от бурното начало на неясните конституционни инициативи и правителствени рокади.
Сега, през април хората ще отидат да гласуват именно за възможността да бъде удължена властта на Владимир Путин, и още някакви поправки в Конституцията. Това повишава риска от протестно гласуване. Макар че, самият факт, че руснаците са призовани да гласуват за това съвсем открито означава, че кремълската социология не очаква неприятни изненади.

Путин не обича да си затваря всички врати. Сегашната конструкция, за разлика от директното продължаване на президентската власт му дава възможност да ги държи отворени.

Поправката “Терешкова”

позволява на Путин да се яви на избори след решението на Конституционния съд, но не го задължава да го направи.

След приемането на поправката пък ще гадаем дали изборите ще бъдат предсрочни или все пак ще се проведат в нормалния срок – през 2024 година, ще се обърне ли изобщо Путин към КС, и ако се обърне, то какъв отговор ще бъде съгласуван по невидимите канали, няма ли да станем свидетели на бунт на съдиите?

И, накрая, остава главният въпрос – ще се възползва ли Путин от поправката и ще се явили на следващите президентски избори?

А ако се яви – то за един мандат или два?

Но ако преди вариантът “ще се оттегли” изглеждаше приоритетен, сега той вече е маргинален и би бил голяма изненада.

Макар че тези, които очакват доброволно оттегляне се хващат за тази последна сламка.

Ясно, че сега, независимо от решението, Путин до последния момент ще разполага с цялата си персонална власт – още повече подсилена от отказа от заявения транзит.

Сега бюрократите няма да се оглеждат страхливо и да разделят лоялността си между него и потенциалния приемник.

А приемникът, ако изобщо се появи, ще ще се яви като Господ от машината.

Но, трябва да сме наясно, че сегашното решение променя всичко, то променя лицето на руския политически режим.

Източник: Faktor.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme