Проспахме ли коронавируса, заради политик, работил за хунта, оглавил СЗО с мощното лобиране на Пекин

Шефът на СЗО д-р Тедрос и китайският президент Си Дзинпин, снимка: Daily Mail

Chris Pleasance, Daily Mail

Tedros Adhanom Ghebreyesus – политик от кариерата, който никога не е практикувал като лекар, бе малко известна фигура като председател на Световната здравна организация преди пандемията от коронавирус. Днес обаче той се сблъсква с тежки критики по отношение на справянето с пандемията и най-вече заради хвалбите, които отправи към Китайската комунистическа партия и режима, за адекватната реакция и прозрачността на информацията за бързината, с която се разпространява вируса.

Това доведе до твърдения, заявени преди всичко от Доналд Тръмп, че СЗО е „ориентирана към Китай“, позиция, която американският президент обеща задължително да „преразгледа“.

Тръмп дори заплаши, че ще спре американското финансиране на СЗО, докато не бъде проведено разследване, като същевременно предложи да се въздържа да дава повече информация за вируса.

Всъщност, това не е първият път, когато д-р Тедрос е обвинен в топли връзки с Китай. Малко след победата му на изборите през 2017 г. се твърдеше, че китайски дипломати са участвали активно в лобиране за неговото избиране на високия пост.

Информацията, с която разполага ООН, показва също, че вноските на Китай в бюджета за помощ на Етиопия и СЗО значително са се увеличили по времето, когато той е бил на ръководни позиции.

д-р Тедрос влиза в битката за генерален директор на СЗО след като напуска правителството на Етиопия като външен министър през 2017 година. Тогава приключва мандатът на д-р Маргарет Чан.

Изборите са първите, проведени по система за анкетиране на всички държави-членки на ООН, като част от тайно гласуване. Преди това номинираните са избрани чрез гласуване на Изпълнителен комитет при закрити врати.

Изборът е сведен до двама кандидати – етиопецът д-р Тедрос и британецът д-р Дейвид Набаро, лекар с дългогодишна практика, подпомогнал ООН в справянето с предишни огнища на епидемии, включително от птичия грип, от холерата в Хаити и от еболата в Западна Африка.

По време на гласуването печели д-р Тедрос, получил 133 гласа „за“, като така става първият африкански лидер на СЗО, който никога не е бил практикуващ лекар. Победата му до голяма степен се дължи на подкрепата на 50 от 54 африкански държави.

Малко след избирането му за генерален директор на СЗО, съобщение в „Таймс“ гласи: „Китайските дипломати усилено са лобирали за етиопеца, използвайки финансови инструменти на Пекин и непрозрачния бюджет за помощ, за да спечелят на негова страна развиващите се страни“.

Много скоро новият генерален директор на СЗО влиза в конфликт, когато препоръчва африканския диктатор Робърт Мугабе за посланик на добра воля на СЗО, като има сериозни доказателства, че д-р Тедрос се опитва да му се реваншира за конкретни облаги, предоставени му по време на изборите.

Има също така информация, че този ход е свързан и с реверанс към Китай, дългогодишен привърженик на Мугабе, чието влияние се използва, за да бъде избран на високия пост.

В своя публикация Таймс отбелязва: „Китай постоянно хвали авторитарния модел за развитие на режима на Етиопия, който управлява с извънредни правомощия и в пълен разрез с демокрацията“.

По време на самите избори през 2017 г. има социални групи в Етиопия, които открито се противопоставят на избора на д-р Тедрос поради връзките му с TPLF, твърдейки че задушава журналистите и репресира малцинствата.

Д-р Тедрос също така е обвинен, че прикрива три отделни епидемии от холера през 2006, 2008 и 2011 г., като съобщава погрешна информация за „водниста диария“.

След избора си за СЗО д-р Тедрос обещава да реформира организацията, като поставя акцент върху универсалното здравеопазване в центъра й, като същевременно ще увеличи финансирането.

Данни за финансирането, с които разполага ООН, показват, че по време на неговото управление, приносът на Китай към СЗО също е нараснал значително – от приблизително 23 милиона долара през 2016 г. до 38 милиона долара през 2019 г.

Китай също така поема ангажимент за допълнителни 57 милиона долара финансиране през 2020 г., въпреки че все още не е изплатил цялата сума.

Междувременно финансирането от други големи световни икономики – включително САЩ, Русия, Япония и Германия – остава до голяма степен равномерно и дори намалява през същия период. Направените вноски съставляват само около една четвърт от бюджета на СЗО, а останалата част идва от дарения.

Последните критики към СЗО и д-р Тедрос са свързани конкретно със справянето с пандемията на коронавирус и по-специално от демонстрираната му близост с властите в Пекин.

Самият д-р Тедрос посещава лично Пекин през януари и разговаря с президента Си във връзка с коронавируса и когато се връща от Китай той произнася реч, в която хвали страната за адекватната реакция на режима, за бързината на действията на правителството и финансовата помощ, която е отпусната, с цел да бъдат спасени човешки животи както в Китай, така и в чужбина.

Въпреки това обаче медици от Тайван – които не са представени в СЗО, тъй като Китай го третира като част от своята страна, твърдят, че се изказали своите опасения относно заразата и закъснялата реакция още през декември 2019 г.

Медиците заявяват пред Financial Times , че имат неоспорими доказателства за предаване на вируса от човек на човек – нещо, което Китай отрича по това време, и че това е ключов фактор за превръщането на болестта в глобална пандемия.

Те твърдят, че това е докладвано на СЗО на 31 декември, но информацията не е била предоставена на други страни. Самият Китай не съобщава, че заразата се предава от човек на човек. Едва две месец след това – на 20 януари 2020, беше обявено, че болестта е обхванала не само цял Китай, но и че вече се разпространява в целия свят.

В тази връзка излиза Петицията, призоваваща за оставката на д-р Тедрос, инициирана от лекарите в Тайван, която вече е събрала повече от 750 000 подписа.

Китай от друга страна е обвинен, че се опитва да заглуши гласовете на медиците – включително и на починалия вече д-р Ли Венлианг, който заради това, че първи докладва за болестта, бе арестуван и репресиран от китайската комунистическа власт, която съзнателно прикрива ранните случаи на заразените от коронавирус.

На свой брифинг за коронавируса американският президент Доналд Тръмп се прицели в СЗО, като заяви, че САЩ ще обмислят да преустановят финансирането на организацията, докато не бъде проведено разследване.

“Те наричат това грешка, пропуснато повикване, а трябваше да знаят и вероятно са знаели”, посочи Тръмп, изказвайки предположение, че СЗО са отказвали обективна информация за коронавируса.

„СЗО, това е Световната здравна организация, която получава огромни суми от Съединените щати, като плащаме най-голямата част от парите им. Те всъщност ни критикуваха и не бяха съгласни с моята забрана за пътуване по времето, когато обявиха вече за заплахата от коронавирус, заяви Тръмп и добави: И те сбъркаха. Грешиха за много неща. А имаха много информация по-рано и не искаха да стигне до нас – изглежда, че са много силно обвързани с Китай“, коментира американския президент.

Д-р Ханс Клуге, регионалният директор на СЗО за Европа, защити организацията, като подчертава: „В момента сме в много остра фаза на пандемията – сега не е моментът да ограничим финансирането“.

Хххх

Държавната информационна агенция на Китай пусна хронология за разпространението на коронавируса, за да отвърне на обвиненията, че Пекин се опита да прикрие пълния мащаб на епидемията.

Държавният секретар Синхуа заявява, че графиката, която е публикувана, доказва как страната „е споделяла информацията и активно си е сътрудничил с международната общност“ в борбата с вируса-убиец.

В Документът от 37 страници, посочва Синхуа, са публикувани „основните факти и мерки, които Китай е предприел“, за да овладее епидемията. В нея се изтъква и ролята на президента Си Дзинпин и други комунистически лидери, за да предпазят света от евентуална пандемия.

В доклада обаче са пропуснати някои от най-важните събития, свързани с разпространението на китайския вирус, всяко от което ще изиграе решаваща роля в развитието на световната криза с коронавируса, които официално са оповестени от MailOnline.

Кратка фактология

Още на 30 декември 34-годишният мъж публикува съобщения в социалните медии до местни медици, като ги предупреждава за “SARS на пазара за морски дарове в Ухан”. Сигналът му идва повече от три седмици преди Ухан да стане център на епидемията.

Осем медицински работници от Ухан, които вдигнаха алармата за вируса в края на декември, бяха обвинени в разпространение на фалшиви новини и порицани от полицията. Най-известният от тях е покойният лекар Ли Венлианг, който почина от коронавируса на 7 февруари, след като бе заразен докато е бил на първа линия.

От доклад на полицията става ясно, че в Ухан на 1 януари д-р Ли и другите са били осъдени, че разпространяват „неавтентична“ информация без доказателства. Официалните власти обясняват решението си с това, че „техните действия са имали лошо въздействие върху обществото и ще бъдат „разгледани“ според закона“.

Тези събития в началото на епидемията не се споменават. Докладът обаче се позовава на информацията на д-р Ли от 19 март, като порицава властите за наложеното му наказание, които официално се извиниха на семейството на Ли, обявявайки, че е била „направена грешка“. Пекин нарича д-р Ли ” мъченик ” и че скърби за него в Националния ден за почит към жертвите на COVID-19.

От началото на епидемията изследователи и властите свързаха вируса с пазара за търговия на едро с морски дарове в милионен Хуан. Но за първи път се заговори за връзката между този пазар и COVID-19 в Хуан в изявление на общинската здравна комисия в града, която твърди, че 27 случая са били идентифицирани на пазара към 31 декември. В друг доклад тази информация е отречена.

Пазарът е затворен на 1 януари, като официално е обявено, че това е във връзка с “епидемията от пневмония”, от която боледува местния пазач на пазара, се казва съобщение на държавния ТВ канал, който се позовава на информация на Wuhan Evening News.

Пекин обаче отхвърля широко разпространената оценка, че Ухан е родното място на глобалното огнище на заразата, където случаите започват да намаляват, за разлика от Европа, където те нарастват с геометрична прогресия.

Ген. Шуанг, говорител на Министерството на външните работи на Китай, дори обвини на 17 март “някои американски политици”, че насърчават стигматизацията, свързвайки новия коронавирус с Китай.

Според доклада на 2 януари CDC и Китайската академия на медицинските науки (CAMS) „получават първите проби от четирима пациенти от провинция Хубей, на които се правят и първите паралелни изследвания за идентифициране на патогена“.

Екип от официално назначени експерти заявява на 9 януари, че нов тип коронавирус е бил идентифициран като причинител на вирусната пневмония в Ухан.

Остава обаче загадка кога китайският президент Си е разбрал за съществуването на смъртоносния вирус. До 15 февруари в нито едно негово изявление за медиите не се споменава за епидемията. Но според доклада за първи път той заговаря за коронавируса на 7 януари

Радио „Франс Интернационал“ посочва 7 януари като „мистериозен момент във времето“ за Си, особено като се има предвид „мощната пропагандна машина на Китай“.

Ухан не съобщава за нови случаи между 6 и 17 януари, когато в града се провежда поредица от важни политически срещи, известни като „двете сесии“.

Близо 700 служители, депутати и представители на правителството присъстват на организираните конференции.

Освен това на 18 януари служители на община Ухан организират огромен банкет, приканвайки повече от 40 000 семейства да посрещнат лунната нова година.

Банкетът предизвика опасения, че ще се създаде огнище на зараза сред жителите на Ухан, които се втурват да купуват маски, но това също остава публична тайна.

Макар до 5 януари здравната комисия в града вече да е записала 59 случая, без да има смъртен, Синхуа за първи път съобщава на Си за това, давайки инструкции как да се действа при огнище на коронавирус чек на 20 януари .

12-те дни биха били от решаващо значение за предотвратяване на разпространението на вируса, но длъжностните лица или съобщават за нула нови случаи, или не пускат ежедневна актуална информация как се разпространява вируса.

„По този начин Ухан, град от 11 милиона души, пропуска ключовите 12 дни, за да блокира злокачествената епидемична болест да се разпространи по-нататък“, критикува базирания в Шанхай информационен бюлетин Yicai в статия от 1 февруари .

По-късно, на 27 януари, кметът на Хуан Джоу Сиануанг признава, че екипът му не е оповестил информация за ситуацията „навреме“ пред държавната телевизия CCTV. Но и за това съобщават единствено световните медии, но не средствата за масово осведомяване в Китай.

Информацията за разрастването на епидемията от новия вирус не се оповестява публично и по друга причина – че това може да стане само със санкцията на китайската комунистическа власт, в противен случай се счита като за противозаконно действие, което се наказва.

Превод със съкращения Faktor.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme