Георги Коритаров: БСП си отива с траурен марш, но по-добре да се беше сринала с рухването на мавзолея на Георги Димитров

Румен Радев няма шанс за втори мандат

Президентът може да опита алтернативен проект на „столетницата“, но няма да постигне нищо, казва журналистът пред Faktor.bg

Интервю на Васил Василев

Г-н Коритаров, вие твърдите, че БСП е партия, която си отива. Какви са вашите мотиви за подобна гибелна прогноза за „столетницата“?

– Това, че БСП си отива, не е само моя преценка и далеч не е субективна. Това е извод, който произтича и от социологически анализи. Дори социолог, който беше близък до централния комитет на БКП, какъвто беше Андрей Райчев, казва, че поради несправянето си със специфичните задачи по време на криза, доверието към БСП е намаляло почти два пъти. Проблемът на социалистическата партия е комплексен. Той не е само в липса на способност за адекватно тактическо ориентиране в сложните ситуации, но имаме и един дългогодишен идейно идентификационен проблем. Той се свежда до липса на отговор – каква партия е БСП и чии интереси защитава? Не на последно място, от доста години насам „столетницата“ е в цикъл на непрекъснато задълбочаване на лидерския си проблем. Нито една от личностите, които са ръководили БСП през последните 15 години, не е съумявала да направи партията основен субект и част от националното управление. Изключваме съмнителния успех на Сергей Станишев по време на тройната коалиция.

Лидерката Корнелия Нинова обаче отчита като изключителен успех избора на Румен Радев за президент. Това не е ли нейна заслуга?

– Избирането на Румен Радев, което се случи на последните президентски избори, противно на много разсъждения, че е голяма победа на Корнелия Нинова, не мисля, че е така. Изборът му е продукт на съвсем друг тип логистика и се дължи по-скоро на външно политически, а не на вътрешно политически интерес. Като трайна тенденция, БСП си отива. Може за някои да изглежда тъжно, както наблюдаваме топенето на ледников блок, но фактите и неумолимата тенденция са на лице. Бившата комунистическа партия си отива с траурен марш.

Каква е перспективата пред левицата?

– В България в момента не съществува нито организационен, нито интелектуален или генерационен потенциал за нова лява партия, за разлика от Гърция. Там енергията и харизмата на Алексис Ципрас, преля гласовете от Пасок в Сириза. В България имаше папагалски стъпки да се повтори това политическо явление, но защото всичко това се прави механично, опитът се провали. Нямаме съобразено с психологията на българите автентично „ляво“ и умно движение. Колкото и да е странно, левите партии, за да се задържат на повърхността, се нуждаят от високо образовани, смели и харизматични лидери. В България лявото пространство не е родило такива.

Възможно ли е да подценявате „столетницата“, както например при избора на Георги Първанов за президент?

– Връщате ме към един период, който не е изследван достатъчно задълбочено, за да му бъдат дадени адекватните обяснения и отговори. Когато се провеждаха парламентарните избори през 2001 г., БСП не просто беше сред губещите, а зае безпрецедентната по пораженчество трета позиция. Социалистическата партия, с идването на Симеон Сакскобургготски във властта, се оказа с пречупен гръбнак, в буквалния политически смисъл. Президентските избори, които спечели Георги Първанов, предстояха да се проведат 4-5 месеца след парламентарните. Неговото избиране не е заслуга на БСП, която беше разгромена, а заради интереса на ДПС, с лидер Ахмед Доган тогава, и Симеон Сакскобургготски и НДВС. Те имаха идеята да разработят социално либералната формула за управление на България. Либералният субект беше спечелил парламента с НДСВ и ДПС. Тези две формации имаха нужда да отгледат социалния партньор за либерално-социална формула, която по-късно се обърна в социално-либерална. Когато се съставяше правителството на Симеон Сакскобургготски, БСП още нямаше идея кого да кандидатира за президент, но Георги Първанов беше лидер на „столетницата“. Нека не забравяме, че „сензационно“ двама социалисти се оказаха министри, а един – зам.-министър в кабинета на НДСВ и ДПС. Да припомним, че Костадин Паскалев беше дори вицепремиер. Колкото и БСП да се опитваше да ни убеди, че това се е случило поради личния избор на тези хора, всеки сериозен анализатор ще отбележи, че това беше експерименталният модел на социално-либералната формула. Години по-късно Нидал Алгафари каза в едно мое интервю и стана ясно, че изборът на Първанов е на предпочетения от НДСВ и ДПС президент, а не е заслуга на БСП. В този смисъл, не БСП се изправи на крака, а беше изправена като стара пияница, която се клати и се свлича, когато е отхлабена хватката около нея. Цената на избора на Георги Първанов е мощната корупция, която последва. Имаше тотална реабилитация на Борис III като монарх, което тотално противоречи на политиката на БСП. В резултат на тази срамна социална и либерална коалиция дойде фарсът с имотите на Симеон Сакскобургготски. Ако на това му казваме изправяне на БСП, по-добре да заключим, че щеше да е по-добре тази партия да се беше сринала с рухването на мавзолея на Георги Димитров.

Може ли БСП да си намери нови партньори, които да ѝ помогнат за реставрацията?

– Периодът на правителството на НДСВ и ДПС беше кабинет със символното участие на двама министри, вицепремиер и зам.-министър на БСП. Това беше началото на легитимирането на социално-либералния модел. Нека не забравяме, че през 2001 г. Ахмед Доган лично отиде да поднесе цветя на конгрес на БСП. Тогава произнесе историческия израз – „ДПС ще бъде партията, която ще помогне на БСП да се реформира и да стане годна за участие във властта“. Така и стана.

С кого ще поднасят цветя на 9-и септември и на 9-и май социалистите, някои от които не вярват още в смъртта на Тодор Живков?

– Съмнявам се, че има нормални хора, които вярват, че Тодор Живков е жив. Те биха могли да вярват, че в България на много високи позиции във властта има хора, които са членували в БКП, когато на власт беше Тодор Живков. От това не следва, че той е жив. Аз не мисля, че тези хора ще гласуват като единна група. Днес всеки един от тях прави индивидуален избор. Нека обаче не забравяме, че разочарованието в тази група от стари комунисти беше още преди 30 години. Те трябваше да избират между застоя и разрухата на държавата и своята комунистическа убеденост. Немалка част си хвърлиха партийните книжки, а други останаха в БСП. За мен тези хора са страдалците, които с невярващ, но с изпразнен със сълзи поглед ще наблюдават гибелта на своята някогашна голяма партия.

Каква ще бъде ролята на Румен Радев след „Дондуков“ 2, ще успее ли президентът да се еманципира от призрака, който описахте?

– Г-н Радев е получил много добър политически съвет – да не говори в ситуация, в която той нито институционално, нито политически имаше роля. Той не можеше да се пребори на конституционна основа, за да има някакво влияние. Румен Радев по правилата на конституцията е наблюдател и пасивен символен обединител на противоречивите енергии и усилия. Президентът ще наблюдава как ще завърши сблъсъкът между управляващи и опозиция. В момента, в който БСП тръгва още по-надолу, той ще има два варианта на действия – да се опита да структурира алтернатива на старата левица, но това няма да се получи успешно. Втората перспектива е да се опита да си довърши мандата като президент и просто да се оттегли преди следващите избори. Дори и да се опита да се кандидатира за втори мандат, шансовете му вече му са значително ограничени.

Източник: Faktor.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme